Дяволската трела , наричана още соната „Дяволската трела“ , по име на Соната за цигулка в сол минор , соната за цигулка и басо континуо от италианския композитор Джузепе Тартини, датираща от около 1713 г. или, по-вероятно, според учените от стила на Тартини, след 1740. Около дузина години по-млад от своя сънародник Антонио Вивалди, Тартини е талантлив цигулар, който пише стотици цигулкови произведения за собствените си концертни изпълнения, както концерти за цигулка с оркестър, така и камерни пиеси за цигулка с по-малък мащаб. „Дяволската трела“ е най-известната му творба.
Викторина Известни музикални произведения: Факт или измислица? Симфонията на Бетовен "Eroica" първоначално е посветена на Наполеон Бонапарт.Самият Тартини е дал името на произведението, обяснявайки, че е записал парчето, след като се е събудил от особено ярък сън на Дявола, свирещ на цигулка със свирепа виртуозност. По-късно той заявява, че соната му е само сянка на онова, на което е станал свидетел в съня, тъй като не успява да улови на страницата пълната интензивност на дявола.
С дължина около четвърт час, соната започва в отразяващо настроение, с нежно преливащи цигулкови линии над акомпанимент на клавесин; някои изпълнения заместват клавесина с модерно пиано. Честите двойни спирки, изискващи цигуларят да свири едновременно на две съседни струни, увеличават техническите предизвикателства, дори преди темпото да се ускори. След това вяло представяне соната се зарежда напред с цигуларя, предлагайки все нови версии на по-ранни мелодични фрагменти. Някои вариации са по-открито предизвикателни от други, особено тези в края на парчето, които са пълни с не само двойни спирки, но и трели, писти и бързо редуване на високи и ниски височини.
