Японски граждански кодекс

Японски граждански кодекс , японски Mimpō , частноправен орган, приет през 1896 г., който с модификации след Втората световна война остава в сила в днешна Япония. Кодексът е резултат от различни движения за модернизация след възстановяването на Мейджи от 1868 г. Изисква се законов кодекс, който да задоволи нуждите на новата система за свободно предприемачество, доминираща с разпадането на феодалните земевладения. В същото време японците искаха да се представят пред света като по-модерна нация с надеждата да предоговарят някои неблагоприятни и често дори унизителни договори със западните държави. Полученият кодекс е моделиран по първия проект на Германския граждански кодекс, който сам по себе си е много римски по структура и съдържание.

Юстиниан IПрочетете повече по тази тема Гражданско право: Японско законодателство Съставителите на японския Граждански кодекс от 1898 г. проучиха много правни системи, включително френската, швейцарската и общото право, ...

Кодът е разделен на пет книги. Семейните и наследствените запазват някои остатъци от старата патриархална семейна система, която е в основата на японския феодализъм. В тези секции бяха направени повечето следвоенни ревизии. По това време се смяташе, че вече не е необходимо или желателно да се отдаде такава почит на миналото, а разделите, занимаващи се със семейното право и наследството, бяха приближени до европейското гражданско право.

Написването на кодекса предизвика значителни разногласия сред сегментите на японската юридическа и търговска общност, до голяма степен относно това колко японски обичай трябва да бъде включен. Имаше и разногласия относно това дали кодексът трябва да се основава на френската или английската правна система. Това несъгласие произтича от доста странната позиция както на тези системи в японските юридически факултети, така и в съдилищата. След реставрацията бяха създадени юридически факултети, които провеждаха курсове както по английско, така и по френско право. Поради начина на изграждане на курсовете и изпитите, беше възможно да станете адвокат или съдия, познавайки само една система от закона. В своите съдебни зали някои съдии са прилагали само френско законодателство, а други само английски.

След като първият японски граждански кодекс беше приет през 1890 г., с много малко дебати, бурята на критиките се породи от правната общност. Този кодекс е дело на френски юрист, Гюстав-Емил Буасонаде, който също е написал наказателния и наказателния кодекс от 1882 г. Противниците твърдят, че ако гражданският кодекс трябва да се основава на френския закон, тогава японски адвокати, обучени Френската система би имала предимство пред обучените по английски. Освен това предложеният търговски кодекс се основаваше на германските закони и имаше много адвокати и лица, занимаващи се с търговия, които смятаха, че ще има объркване, ако двата кодекса се основават на различни закони.

Кодексът е превърнат в политически въпрос от желаещите да запазят стария феодализъм, които твърдят, че старите обичаи, особено патриархалната фамилна система, са били игнорирани в индивидуалистичния кодекс на Буасонада. Изготвен е преработен кодекс, основан на първия проект на германския граждански кодекс, но придаващ значителна тежест на старите обичаи, особено в семейното и наследственото право. Окончателният германски код беше много сходен в повечето отношения с този на Boissonade, включително и силна защита на поземлените имоти. Кодексът е обнародван през 1896 г. и влиза в сила през 1898 г.