Данък върху въглерода

Данък върху въглерода , данък върху фирмите, които произвеждат въглероден диоксид (CO 2 ) чрез своите операции. Използва се като стимул за намаляване на икономическото използване на високовъглеродни горива и за защита на околната среда от вредното въздействие на прекомерните емисии на въглероден диоксид.

Емисии на CO2

Данък върху въглерода се налага върху емисиите на CO 2 . Всички изкопаеми горива като въглища, петрол и природен газ съдържат въглерод, който се изпуска като въглероден диоксид при изгарянето на тези горива. Освободеният въглероден диоксид действа като парников газ: той предотвратява ефективното излизане на инфрачервеното лъчение, генерирано от слънчевата светлина, която е нагряла Земята, което създава ефект на улавяне на топлината. С течение на времето натрупването на парникови газове в атмосферата допринася за изменението на климата и причинява необратима вреда на околната среда.

Данъкът върху въглерода работи въз основа на икономическия принцип на външните ефекти. Когато дадена фирма генерира замърсяване чрез емисии на въглероден диоксид, се казва, че тя произвежда отрицателен външен ефект - разходи за обществото поради вредата, която причинява на околната среда. Данъкът върху въглерода е начин да се интернализират тези разходи. С други думи, това е пазарно решение, което се основава на принципа, че емисиите ще бъдат намалени, когато предприятията са задължени да платят поне част от разходите за външния ефект, който са създали. Освен това такъв данък има потенциала да насърчи фирмите да инвестират в екологично чиста възобновяема енергия и да намали общата зависимост на икономиката от изкопаеми горива.

Данъкът върху въглерода е лесен за изпълнение, тъй като се основава на CO 2емисии, което е лесно да се измери и предлага потенциално рентабилен начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и използването на изкопаеми горива. В началото на 21-ви век редица страни, като Канада, Ирландия и Швеция, започнаха да използват система за данък върху въглерода, при която фирмите са задължени да плащат данък въз основа на съдържанието на въглерод в горивата, които използват при производството си. Страните от Европейския съюз, от друга страна, избраха да разчитат отчасти на система за пазарен обмен, наречена Европейска схема за търговия с емисии (ETS), при която фирмите имаха право да купуват и продават права на емисии помежду си. Много организации за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и страните от Източна Европа косвено облагат емисиите на въглероден диоксид чрез данъци върху енергийните продукти и моторните превозни средства.

Петър Бондаренко