Сарвастивада

Сарвастивада , (санскрит: „Учение, че всичко е реално“) също нарича Вайбхашика, школа на ранния будизъм. Фундаментална концепция в будистката метафизика е предположението за съществуването на дхарми, космически фактори и събития, които се комбинират за момент под въздействието на миналите дела на човека, за да формират житейския поток на човека, който той счита за личността и кариерата си. Възникнаха различия между различните ранни будистки школи относно онтологичната реалност на тези дхарми. Докато, както всички будисти, сарвастивадините смятат всичко емпирично за нетрайно, те поддържат, че факторите на дхарма са вечно съществуващи реалности. Смята се, че дхармите функционират за момент, произвеждайки емпиричните явления на света, което е илюзорно, но съществуват извън емпиричния свят. За разлика от тях саутрантиките (тези, за които сутрите или писанията,са авторитетни) поддържат, че факторите на дхармата не са вечни, а са моментни и единствените действително съществуващи дхарми са тези, които функционират в момента.

Индуисткото божество Кришна, аватар на Вишну, възседнал на кон, дърпащ Арджуна, герой на епичната поема Махабхарата; Илюстрация от 17-ти век. Прочетете повече по тази тема Индийска философия: Принос на сарвастивадините Сарвастивадините („реалисти“, които вярват, че всички неща, ментални и материални, съществуват, както и че всички дхарми - минали, настоящи и ...

Училището Сарвастивада е известно още като Вайбхашика поради c. Коментар от 2-ри век Mahavibhasha („Голямо изясняване“). Самият този текст е коментиран от важния будистки мислител от 4 или 5 век Васубандху в своята Абхидхармакоша , преди да се обърне към традицията на махаяна на будизма. По този начин елементи от школата на Сарвастивада дойдоха да повлияят на мисълта на Махаяна.

Тази статия беше последно преработена и актуализирана от Мат Стефон, помощник редактор.