Екотероризъм , наричан още екологичен тероризъм или екологичен тероризъм , унищожаване или заплаха от унищожаване на околната среда от държави, групи или лица с цел сплашване или принуждаване на правителства или цивилни. Терминът също се прилага за различни престъпления, извършени срещу компании или държавни агенции и има за цел да предотврати или да попречи на дейности, за които се твърди, че са вредни за околната среда.
Екотероризмът се практикува от групи, ангажирани с „антисистемно” насилие (т.е. насилие срещу съществуващи политически структури). Този вид тероризъм, известен също като биотероризъм, включва например заплахи за замърсяване на водоснабдяването или унищожаване или деактивиране на енергийни съоръжения, както и практики като разполагане на антракс или други биологични агенти.
Друга форма на екотероризъм, често описвана като война с околната среда, се състои в умишлено и незаконно унищожаване, експлоатация или модификация на околната среда като стратегия на война или по време на въоръжен конфликт (включително граждански конфликт в държавите). Модифицирането на околната среда, което се случва по време на въоръжен конфликт и има вероятност да има широкомащабни, дълготрайни или тежки последици, е забранено от Конвенцията за забрана на военни или всякакви други враждебни употреби на техники за изменение на околната среда, приета от Общото събрание на ООН през 1976 г. Независимо от това, такова унищожаване се е случило с известна редовност. През 60-те и 70-те години американските военни използваха защитения агент Orange, за да унищожат горската покривка във Виетнам,и през 1991 г. иракските военни сили, оттеглящи се по време на войната в Персийския залив, подпалиха кувейтските петролни кладенци, причинявайки значителни екологични щети. Римският статут на Международния наказателен съд, приет през 1998 г., определя подобно изменение или унищожаване като военно престъпление.
И накрая, понякога насилствените дейности на някои групи екологични активисти са описани като екотероризъм. Те включват престъпно нарушение на собствеността на дърводобивни компании и други фирми и възпрепятстване на тяхната дейност, понякога чрез саботаж на фирменото оборудване или безвредно за околната среда изменение на природните ресурси, за да ги направи недостъпни или неподходящи за търговска употреба. Примери за тази практика, известна като „извиване на маймуни“, са запушването на отворите за фабрични отпадъци и забиването на шипове в дървета, така че те да не могат да бъдат регистрирани и смилани. Други дейности, описани като екотеррористични, включват протестни действия на групи за защита на правата на животните, които включват унищожаване на собственост в магазини, в които се продават продукти от кожа и бомбардировки на лаборатории, които извършват експерименти с животни.
В Съединените щати наказателните санкции за престъпления, извършени по време на протести за правата на животните, бяха драстично увеличени с приемането през 1992 г. на Закона за защита на животните (AEPA). Законът дефинира нова правна категория „тероризъм на животновъдни предприятия“ като умишлено „физическо прекъсване“ на животновъдно предприятие (напр. Фабрична ферма, кланица, лаборатория за опити с животни или родео), която причинява икономически щети (включително загуба на имущество или печалба) или тежка телесна повреда или смърт. През 2005 г. Законът за тероризма в предприятията за животни (AETA) разшири дефиницията за тероризъм в предприятията за животни, за да включи „намеса в“ дейността на предприятие за животни, разшири защитата на предприятия трети страни, които имат връзка с или извършват сделки с животно предприятие,разшири дефиницията на предприятие за животни, за да включи всеки бизнес, който продава животни или животински продукти, и увеличи наказанията, наложени от AEPA. Критиците на двете мерки твърдяха, че те са прекалено широки и неясни, че налагат несъразмерно сурови наказания и че ще имат смразяващ ефект върху всички форми на протести за правата на животните. През 2006 г. Федералното бюро за разследвания (ФБР) обяви, че счита екотерроризма от борците за правата на животните за най-голямата заплаха за вътрешната сигурност, пред която са изправени САЩ. През 2009 г. американски активист за правата на животните, Даниел Андреас Сан Диего, стана първият „домашен терорист“, включен в списъка на ФБР с най-издирваните терористи.Критиците на двете мерки твърдяха, че те са прекалено широки и неясни, че налагат несъразмерно сурови наказания и че ще имат смразяващ ефект върху всички форми на протести за правата на животните. През 2006 г. Федералното бюро за разследвания (ФБР) обяви, че счита екотерроризма от борците за правата на животните за най-голямата заплаха за вътрешната сигурност, пред която са изправени САЩ. През 2009 г. американски активист за правата на животните, Даниел Андреас Сан Диего, стана първият „домашен терорист“, включен в списъка на ФБР с най-издирваните терористи.Критиците на двете мерки твърдяха, че те са прекалено широки и неясни, че налагат несъразмерно сурови наказания и че ще имат смразяващ ефект върху всички форми на протести за правата на животните. През 2006 г. Федералното бюро за разследвания (ФБР) обяви, че счита екотерроризма от борците за правата на животните за най-голямата заплаха за вътрешната сигурност, пред която са изправени САЩ. През 2009 г. американски активист за правата на животните, Даниел Андреас Сан Диего, стана първият „домашен терорист“, включен в списъка на ФБР с най-издирваните терористи.През 2006 г. Федералното бюро за разследвания (ФБР) обяви, че счита екотерроризма от борците за правата на животните за най-голямата заплаха за вътрешната сигурност, пред която са изправени САЩ. През 2009 г. американски активист за правата на животните, Даниел Андреас Сан Диего, стана първият „домашен терорист“, включен в списъка на ФБР с най-издирваните терористи.През 2006 г. Федералното бюро за разследвания (ФБР) обяви, че счита екотерроризма от борците за правата на животните за най-голямата заплаха за вътрешната сигурност, пред която са изправени САЩ. През 2009 г. американски активист за правата на животните, Даниел Андреас Сан Диего, стана първият „домашен терорист“, включен в списъка на ФБР с най-издирваните терористи.
