Еврокомунизъм , тенденция сред европейските комунистически партии към независимост от доктрината на съветската комунистическа партия през 70-те и 80-те години. С насърчението на Михаил Горбачов, всички комунистически партии взеха независими курсове в края на 80-те години и до 1990 г. терминът еврокомунизъм стана спорен.
Терминът еврокомунизъм е въведен в средата на 70-те години и получи широка публичност след публикуването на „ Еврокомунизъм и държавата“ (1977) от испанския комунистически лидер Сантяго Карило. Дух на независимост сред неуправляващите се комунистически партии обаче вече се появи, малко преди Втората световна война с нарастването на Народните фронтове в социалистическата политика и беше окуражен драматично от примера на Югославия на Йосип Броз Тито от 1948 г. нататък. Ексцесиите на режима на Йосиф Сталин и такива съветски репресии като репресиите в Унгария през 1956 г. и инвазията в Чехословакия през 1968 г. отчуждават много комунисти в западните страни и имат тенденция да ускоряват движението към независима политика и автономия.
Еврокомунистическото движение открито отхвърли подчиняването на всички комунистически партии на преобладаващата някога съветска доктрина на едно монолитно световно комунистическо движение. Вместо това се очакваше всяка партия да основава своите политики на традициите и нуждите в собствената си държава. Насърчаването на еврокомунизма изглежда съвпада със стагнацията или упадъка на много европейски комунистически партии. Забележително е, че във Франция някога мощната френска комунистическа партия, която в началото на следвоенната ера успя да управлява около една трета от френските народни избори, претърпя сериозен спад през по-късните години. Неговият лидер Жорж Марше и неговите другари за кратко флиртуваха с еврокомунизма в края на 70-те години - без никакъв народен успех. От друга страна, италианската комунистическа партия остана втората по големина партия в Италия, отчасти чрез подчертаването на независимостта си от Москва.Изглежда, че външните й контакти и симпатии се крият повече в европейските социалдемократи и работнически партии, а през 1991 г. тя променя името си на Демократическа партия на левицата (съкратена на Демократи на левицата през 1998 г.). След демократичните революции от 1989 г. почти всички комунистически партии в Източна Европа станаха социалдемократически партии по дух или име. Всъщност еврокомунизмът се беше превърнал в норма.
