Испанците бяха на път да се превърнат в най-голямото етническо малцинство в Съединените щати през първите десетилетия на 21 век, но музиката им вече беше на върха през 1999 г. През годината се разраснаха Топ 40 хитове от латино артисти през 1999 г. и експлозия на латино поп музика. В челните редици бяха красивият, харизматичен Рики Мартин - 27-годишен пуерториканец, отговорът на движението на младия Елвис Пресли - и знойната Дженифър Лопес, 29-годишната нуйориканка (нюйоркчанка от пуерторикански произход), която първа спечели слава като филмова актриса. До лятото на Мартин „Livin 'la Vida Loca“ и „Ако имате любовта ми“ на Лопес и двамата бяха стигнали до номер едно в класациите. Изведнъж певците бяха навсякъде - и не само в испаноморските квартали - гласовете им кървяха от слушалките на Walkman, лицата им на кориците на Rolling Stoneи Време, техните добре тонизирани тела в тежка ротация на MTV.
Това, че танците са в основата на техните изпълнения, не беше изненада, не само заради съблазнителните ритми на латино музиката. Преди да участва във филмовата биография на Селена, злощастната сензация на поп Tejano, Лопес беше танцьорка по телевизията In Living Color ; до 12-годишна възраст Мартин се присъединява към Menudo, тийнейджърския франчайз за песни и танци. По-късно той участва в Общата болница на американската телевизия и в Les Miserables на Бродуей, преди да се захване с испаноезична певческа кариера, която го превърна в международна звезда. Неговото галванично представяне на наградите „Грами“ през 1999 г. е преломното събитие на латино поп експлозията, неговият „кросоувър“ момент.
Идеята за преминаване на латино музика обаче не беше нова. От 30-те години на миналия век латино музикантите флиртуват с масовото приемане в САЩ, започвайки от „краля на румба“, Ксавие Кугат. В края на 40-те години на миналия век нюйоркчани се стекоха в танцовите зали, за да чуят Тито Пуенте и Еди Палмиери. През 1959 г. Ричи Валенс има хит на испански език за рокендрол с „La Bamba“, а през 60-те години групата Сантана влива своя пропулсивен рок с латино ритми. Тези ритми също бяха ключови за хитовете на не-латиноамериканци, по-специално работата на Джери Лайбър и Майк Столер с „Дрифтърите“ в началото на 60-те и душата на Филаделфия на продуцентите-писатели Кени Гембъл и Леон Хъф през 70-те. През 1980 г. родената в Куба Глория Естефан проби с поредица от поп хитове с латински вкус, испанецът Хулио Иглесиас стана международна звезда,а певецът от салса от Панама Рубен Блейдс и рокаджиите на Лос Анджелис Лос Лобос станаха любимци на критиците.
Нито едно от тези посегателства обаче не беше толкова дълбоко, колкото последната вълна от латино поп - която включваше и нуйориканеца Марк Антъни; Синът на Хулио Иглесиас Енрике; Вдовецът на Селена, Крис Перес; и колумбийската певица Шакира. Някои критици отбелязват, че платиновите хитове на Мартин и Лопес са по-малко от чиста латино музика и много дължат на рок и ритъм-енд-блус стилове. И все пак съвременната латинска популярна музика беше хибрид, който се основава на различни култури и стилове, от танго до балади на Тежано, афро-кубински полиритми до бразилска боса нова. Освен това Мартин и Лопес внимаваха да не пренебрегват своята испанска аудитория или бързо разрастващия се испаноезичен радио пазар.
Феновете на световната музика също отпразнуваха възраждането на тропикалията, еклектичната, ориентирана към протеста бразилска музика от 60-те години на миналия век и издаването на The Buena Vista Social Club - документален филм на Вим Вендерс за застаряващите кубински музиканти от преди Революцията, които заедно с американски Ry Cooder ( вж. „ Биографии“) предизвика фурор с албума си с награда „Грами“ от 1997 г.
Джеф Валенфелд
