Циник, член на гръцка философска секта, която процъфтява от 4-ти век пр. н. е. до дълбока епоха, отличаваща се както с нестандартния си начин на живот, така и с отхвърлянето на традиционните социални и политически договорености, изповядвайки вместо това космополитна утопия и комунален анархизъм. Антистен, ученик на Сократ, се смята за основател на движението, но Диоген Синопски въплъщава за повечето наблюдатели мирогледа на циниците. Той се стреми да унищожи социалните конвенции (включително семейния живот) като начин за връщане към „естествен“ живот. За тази цел той живееше като скитник, спал в обществени сгради и молел храната си. Той също така се застъпи за безсрамие (извършване на действия, които не са вредни за никого, но неконвенционални при определени обстоятелства), откровеност (в подкрепа на каузата му) и обучение в строги икономии.
Въпреки че равенството е съществена характеристика на неговата примитивна утопия, Диоген отрича равенството на масите ( polloi ), които той сравнява неблагоприятно с варвари и животни, поради тяхната корупция по конвенция. Членството в стипендията Cynic включваше свободен достъп до материални блага, но не и собственост върху тях, както и приемане на кражба и просия. Сандъците на Тива и някои циници от римската епоха са избрали по-меки начини да изразят своето безразличие към материалните блага - а именно, като подкрепят преразпределението на богатството или щедрите дарения на лично имущество на нуждаещите се.
В историята на политическата мисъл циниците често се разглеждат като първите анархисти, тъй като те разглеждат разрушаването на държавата - което поради йерархичния си характер е причината за множество нещастия - като единственото спасение за човешкия вид . Циниците обаче бяха еднакво скептични към демокрацията и свободата, които предполагат задължения, които компрометират самодостатъчността и предоставят права, които са ненужни.
