Съвест

Съвест , лично усещане за моралното съдържание на собственото поведение, намерения или характер по отношение на чувството за задължение да постъпваш правилно или да бъдеш добър. Поради това съвестта, обикновено информирана чрез акултурация и наставления, обикновено се разбира като интуитивно авторитетни преценки относно моралното качество на отделните действия.

Кодекс на ХамурапиПрочетете повече за тази тема Етика: Бътлър за личния интерес и съвестта Джоузеф Бътлър (1692–1752), епископ на Английската църква, развива позицията на Шафтсбъри по два начина. Той подсили случая за ...

В исторически план почти всяка култура е признала съществуването на такъв факултет. Древните египтяни, например, бяха призовани да не престъпват диктата на сърцето, тъй като човек „трябва да стои в страх да не се отклони от неговите напътствия“. В някои системи от вярвания съвестта се разглежда като глас на Бог и следователно напълно надежден водач на поведение: сред индусите тя се смята за „невидимия Бог, който живее в нас“. Сред западните религиозни групи Обществото на приятелите (или квакерите) поставя особен акцент върху ролята на съвестта при задържане и реагиране чрез поведение на „Вътрешната светлина“ на Бог.

Извън контекста на религията философите, социалните учени и психолозите се стремят да разберат съвестта както в нейните индивидуални, така и в универсални аспекти. Възгледът, според който съвестта е вродена, интуитивна способност, определяща възприемането на доброто и грешното, се нарича интуиционизъм. Мнението, което държи съвестта за кумулативно и субективно заключение от миналия опит, насочващо към бъдещо поведение, се нарича емпиризъм. От друга страна, поведенческият учен може да разглежда съвестта като набор от научени отговори на определени социални стимули. Друго обяснение на съвестта е изложено през 20-ти век от Зигмунд Фройд в неговата постулация за суперегото. Според Фройд,суперегото е основен елемент на личността, който се формира от включването на морални ценности от детето чрез родителско одобрение или наказание. Полученият вътрешен набор от забрани, осъждания и задръжки е онази част от суперегото, известно като съвест.