Танцът на часовете , италиански Danza delle ore , музикален епизод от Акт III, сцена 2, на операта на Амилкаре Пончели , La gioconda, която често се изпълнява като самостоятелна оркестрова творба. В първоначалния си контекст - като балетна интермедия за забавление на парти - премиерата (и цялата опера) е в Милано на 8 април 1876 г. Популярността на танцовата сцена значително надвишава тази на цялата опера и става, за време, един от най-често изпълняваните балети в света. Танцът на часовете остава широко известен, макар и главно чрез нонопера медии.
Викторина Музикален произход: Факт или измислица? Модерната опера води началото си от Италия.Пончиели е бил майстор на много видове композиции, от опери до музика на група до солови пиеси. Като преподавател по композиция в Миланската консерватория той причислява Джакомо Пучини сред своите ученици и несъмнено е най-почитаният италиански оперен композитор от поколението между Джузепе Верди и Пучини. Ако оперите на Понкиели (около дузина от тях) рядко са се изпълнявали в началото на 21-ви век, това се дължи на лошо структурираните им либрета, а не на музиката му. Въпреки това някои оркестрови откъси, като „ Танцът на часовете“ , са избегнали съдбата на по-големите му произведения и са живели.
Може би най-известната съвременна препратка към „ Танцът на часовете“ се среща във филма „ Фантазия“ на Дисни от 1940 г. , в който анимирани крокодили и хипопотами, носещи пачки, танцуват по неговата музика. Пародистът Алън Шърман продуцира друга забележителна версия, когато използва битове от мелодията му за песента си „Hello Muddah, Hello Fadduh“ (1963), забавен поглед върху американската традиция за изпращане на деца в летен лагер. Въпреки широкото признание на мелодията обаче, малко слушатели могат да идентифицират Dance of the Hours по заглавие или композитор.
