Мошав , (на иврит: „селище”,) множествено число Мошавим , в Израел, вид кооперативно селскостопанско селище. В Мошавът , които по правило се основава на принципа на частната собственост върху земята, избягване на наемния труд, както и общински маркетинг, представлява междинен етап между частна собственост населени места и цялото помещение за живеене на кибуца. Мошавим са построени върху земя, принадлежаща на Еврейския национален фонд или на държавата. Най-често срещаният тип, moshav ʿovdim („селище на работниците“), се състои от земеделски парцели в частно стопанство. В по-нов вариант, мошав шитуфи(„Споразумение за партньорство“), земята се отглежда като едно голямо стопанство, но противно на практиката в кибуца, домакинствата се управляват независимо от своите членове. В мошав шитуфи леката промишленост, както и земеделието, са често срещани; по-старият moshavim ʿovdim набляга на лозарството и смесеното земеделие.
Викторина Световни организации: Факт или измислица? Комунистическите страни не могат да се присъединят към ООН.Moshavim ʿovdim са създадени за първи път преди Първата световна война, но не са продължили; първите успешни селища от този тип са Nahalal и Kefar Yeẖezqel, основани през 1921 г. в равнината Esdraelon. Първите moshavim shitufiyyim са Kefar H̱ittim (1936) и Bene Berit (Moledet; 1938), и двамата в долна Галилея.
В периода на мащабна имиграция след създаването на Израел (1948 г.) се установи , че мошав е идеална форма за заселване на новите имигранти, почти никой от които не е свикнал да живее в общността. В края на 70-те години около 136 500 души са живели в мошавим Йовдим и около 7 000 в мошавим Шитуфийим.
