Арамейска азбука

Арамейска азбука , основна писмена система в Близкия изток през втората половина на I хилядолетие пр.н.е. Произхождаща от северносемитската писменост, арамейската азбука е разработена през 10 и 9 век пр. Н. Е. И излиза на видно място след завладяването на арамейските държави от Асирия през 9 и 8 век пр. Н. Е.

азбучник за вземане на проби Прочетете повече за тази тема Азбука: Арамейската азбука Адаптирането на северно-семитската азбука към арамейския език се е случило по някое време през 10 век пр.н.е., когато ...

Арамейският език и писменост са били използвани като лингва франка в Близкия изток, а документи и надписи на арамейската азбука са намерени в Гърция, Индия, Северна Арабия и Египет. Най-старият все още открит надпис на арамейски език е от около 850 г. пр.н.е.

Арамейската азбука се състои от 22 букви, всички обозначаващи съгласни (макар че някои могат да представляват и гласни) и е написана отдясно наляво. Той е прародител на квадратния иврит и съвременната еврейска азбука, набатейските и съвременните арабски писмености, палмиренската азбука и сирийската, както и стотици други писмени системи, използвани в даден момент в Азия на изток от Сирия.

Тази статия беше последно преработена и актуализирана от Катлийн Кайпер, старши редактор.