Весталските девици , в римската религия, шест жрици, представляващи дъщерите на кралския дом, които поддържали държавния култ на Веста, богинята на огнището. Смята се, че култът датира от 7 век пр.н.е. подобно на други нехристиянски култове, той е забранен през 394 г. от Теодосий I.
Избран на възраст между 6 и 10 години от pontifex maximus(„Главен свещеник“), Весталските девици са служили 30 години, като през това време е трябвало да останат девици. Впоследствие те можеха да се оженят, но малцина го направиха. Избраните за весталски девици трябва да са на необходимата възраст, да бъдат свободно родени от свободнородени и почтени родители (въпреки че по-късно дъщерите на освободените са имали право), да имат и двамата родители живи и да нямат физически и психически дефекти. Те живееха в Къщата на весталските девици на Римския форум, близо до храма на Веста. Техните задължения включват грижа за вечния огън в храма на Веста, спазване на обета за целомъдрие, вземане на вода от свещен извор (Веста няма да има вода от градския водопровод), приготвяне на ритуална храна, грижа за предмети в храма вътрешно светилище и отслужване във Весталия (7–15 юни), периодът на публично поклонение на Веста.Неспазването на задълженията им се наказва с побой; нарушение на обета за целомъдрие, чрез погребение жива (кръвта на весталска Дева не може да се разлее). Но весталските девици също се радват на много почести и привилегии, които не са отворени за омъжени или самотни жени с еквивалентен социален статус, включително освобождаване от управлението на бащите им и способност да се справят със собствените си имоти.
