Принцип на проверимост , философска доктрина, основополагаща за школата на логическия позитивизъм, според която едно твърдение има смисъл само ако е или емпирично проверимо, или иначе тавтологично ( т.е.такъв, че неговата истина произтича изцяло от значенията на неговите термини). По този начин принципът отхвърля като безсмислени метафизичните твърдения на традиционната философия, както и други видове твърдения - като етични, естетически или религиозни принципи - които се твърдят като верни, но нито тавтологични, нито познати от опита. Такива твърдения могат да имат смисъл в смисъл да могат да повлияят на чувства, убеждения или поведение, но не и в смисъл да са верни или неверни и следователно да предават знания. Според принципа тогава нетавтологичното твърдение има значение само ако някакъв набор от наблюдаеми условия е от значение за определяне на неговата истина или неверност; така заявено, то отразява виждането, че значението на дадено твърдение е съвкупността от условия, при които то би било вярно.
Прочетете повече по тази тема Аналитична философия: Логически позитивизъм Това те откриха в принципа на проверката. В положителната си форма принципът казва, че значението на всяко твърдение, което наистина е ...Възникна несъгласие между позитивистите относно видовете условия, които се квалифицират като наблюдавани за целите на проверката и точния характер на тяхното значение за истинността или неверността на твърденията. Докато Ханс Райхенбах твърди, че проверката на наблюденията трябва да е физически възможна или съвместима с известните закони на науката, по-широко се смята, че те трябва да бъдат логически възможни или мислими по непротиворечив начин. Ранните представители на мнението, че докладите от наблюденията осигуряват несъмнено сигурна основа за знанието, считат, че проверимостта изисква изявлението да бъде логично свързано с някакъв краен набор от доклади за наблюдение. По-късно позитивистите, изоставили този възглед,са изисквали от проверимо изявление само то да бъде доказано или подкрепено или направено вероятно чрез съответния набор от наблюдения.
Основната критика на принципа за проверимост е, че тъй като не е емпирично твърдение, то само по себе си е или безсмислено, или тавтологично вярно като произволна дефиниция на смисленост. В отговор се твърди, че принципът наистина е тавтология, макар и непроизволна, тъй като отразява действителната употреба и че е строго безсмислен, но трябва да се приема като препоръка за провеждане на научно изследване.
