Обща конфедерация на труда , Френска конфедерация Женерал дю Травей (CGT) , Френска федерация на профсъюзите. Създадена през 1895 г., CGT се обединява през 1902 г. със синдикалистично ориентираната Федерация на трудовите борси (Fédération des Bourses du Travail).
Викторина Световни организации: Факт или измислица? Комунистическите страни не могат да се присъединят към ООН.В ранните си години CGT беше разбит от идеологически разделения между социалистически, синдикалистически (насърчаване на свалянето на капитализма от работническата класа) и други фракции. Конфедерацията се застъпва за използването на колективно договаряне и общата стачка за постигане на икономически цели, но също така се занимава с постигане на по-революционни социални промени чрез класова война. CGT запада, след като синдикалистите поемат контрола през 1906 г., но организацията започва да се разраства отново под ръководството на социалиста Леон Жуо, който е бил негов генерален секретар от 1909 до 1947 г. Към 1914 ръководството на CGT е достатъчно умерено, за да подкрепи французите правителство през Първата световна война
През 1921 г. CGT изгони своите по-радикални съюзи, които бяха водени от анархисти и комунисти, както и от синдикалисти. Изгонените профсъюзи отговориха, като създадоха Унитарната обща конфедерация на труда (Confédération Générale du Travail Unitaire; CGTU), чиято политика доминираше от Москва. CGTU се присъединява към CGT през 1936 г., когато комунистическите партии и съюзи формират популярни фронтове със социалистически организации в съвместна опозиция на фашизма. Подкрепяйки правителството на Народния фронт от средата на 30-те години, CGT спечели редица победи, включително 40-часова работна седмица и общо увеличение на заплатите, вариращо от 7 до 15 процента.
CGT беше забранен от правителството на Виши по време на Втората световна война и по времето, когато конфедерацията се появи отново през 1944–45 г., френските комунисти придобиха огромна популярност чрез военната си съпротива. През 1945 г. Benôit Frachon, комунист, става генерален секретар на CGT с Жухо, а през 1946–47 комунистите печелят контрола над администрацията на CGT. По това време конфедерацията представляваше повече от пет милиона членове. Този брой спадна донякъде, когато CGT отчужди по-умерените си социалистически членове, като спонсорира стачки през 1947 г. в знак на протест срещу уволнението на френското правителство на комунистически министри. Под ръководството на Жуо, социалистите напуснаха CGT през 1947 г. и създадоха нова федерация, Общата конфедерация на работната сила (Confédération Générale du Travail – Force Ouvrière), през 1948 г.
Дори след дезертирането от социалистите, CGT остава най-голямата и най-мощната френска федерация на профсъюзите в продължение на много години. CGT поддържаше тесни връзки с Френската комунистическа партия и беше член на Световната федерация на профсъюзите.
