Кади , арабски qāḍī, мюсюлмански съдия, който взима решения съгласно Шаринах (ислямския закон). Теоретично юрисдикцията на кади включва граждански, както и наказателни дела. В съвременните щати обаче кадиите обикновено разглеждат само дела, свързани с личен статус и религиозни обичаи, като тези, които включват наследство, благочестиви завещания (вакъф), брак и развод. Първоначално работата на кади е била ограничена до неадминистративни задачи - арбитриране на спорове и произнасяне на решения по въпроси, заведени пред него. В крайна сметка обаче той пое управлението на благочестиви завещания; настойничеството върху имущество за сираци, хора с когнитивни увреждания и други, неспособни да контролират собствените си интереси; и контрола на браковете за жени без настойници. Решението на кади по всички подобни въпроси беше теоретично окончателно,въпреки че на практика предмодерните мюсюлмански политики са разработили механизми за преразглеждане на присъдите на кади.
Тъй като кадията изпълняваше съществена функция в ранно мюсюлманското общество, изискванията за поста бяха внимателно определени: той трябва да е възрастен мъж мюсюлманин с добър характер, притежаващ солидни познания за шарината и свободен човек. През 7-ми и 8-ми век се очакваше кади да бъде способен да изведе конкретните норми на закона от техните източници в Корана, Хадиса (традициите на Пророка) и ijmāʿ (консенсуса на общността). Въпреки че този идеал се поддържаше на теория, на практика мюсюлманските държави започнаха да назначават кади при условие, че те издават съдебни решения в съответствие с конкретна юридическа школа, за да гарантират предсказуемост в съдебната власт.
За втория халиф, „Умар I“, се казва, че е първият, който е назначил кади, за да елиминира необходимостта лично да преценява всеки спор, възникнал в общността. След това се счита за религиозно задължение на властите да осигурят правораздаване чрез назначаването на кади.
Тази статия беше последно преработена и актуализирана от Ноа Теш, помощник редактор.
