Микрокосмос , (от гръцки mikros kosmos, „малък свят“), западен философски термин, обозначаващ човека като „малък свят“, в който се отразява макрокосмосът или Вселената. Древногръцката идея за световна душа ( напр. При Платон), анимираща Вселената, има за следствие идеята за човешкото тяло като миниатюрна вселена, анимирана от собствената му душа. Идеята за микрокосмоса датира в западната философия от времето на Сократ (Демокрит специално се позовава на него) - т.е.от V век пр.н.е. Разпространявана особено от неоплатониците, идеята преминава към гностиците, към християнските схоласти, към еврейските кабалисти и към такива ренесансови философи като Парацелз. Предполагаемата аналогия между цялото и неговите части е послужила не само за развитие на космология, в която реалността на индивида е получила дължимото внимание, но е била и фундаментална за астрологията и други области, в които вярата в метафизична връзка между човека и останалата част от природата е постулиран. В по-късната философия монадологията на Г. В. Лайбниц представя сравним възглед за човека и Вселената; и през 19 век Рудолф Лоце избира Микрокосмус като заглавие на основната си работа по теория на познанието и реалността.
