Пантюркизъм , политическо движение от края на 19-ти и началото на 20-ти век, чиято цел е политическият съюз на всички турскоговорящи народи в Османската империя, Русия, Китай, Иран и Афганистан. Движението, започнало сред турците в Крим и на Волга, първоначално се стреми да обедини турците от Османската и Руската империи срещу нарастващото руско царско господство.
Тест Близкият изток: Факт или измислица? Град Абадан беше силно повреден по време на ирано-иракската война.През 1883 г. Исмаил Гаспрински, кримски турчин, провъзгласявайки „единството в езика, мисълта и действията“ на всички турскоговорящи народи в Руската и Османската империи, създава в Крим турския вестник Tercüman . През 1911 г. Юсуф Акчура Оглу основава в Константинопол (Истанбул) подобна вестник „ Тюрк Юрду“ („Турската родина“). В същото време видни турски писатели като Зия Гьокалп и Халиде Едиб Адивар, автор на романа Йени Туран (1912; „Новият Туран“), прославиха общото легендарно минало и бъдещето на турската раса. Техният символ е вълк ( Бозкурт ), считан за майка на расата и почитан преди турското приемане на исляма.
През годините 1913–18, когато Турция беше въвлечена в ожесточена борба с Русия, панатурската пропаганда беше официално популяризирана от османското правителство. През 20-те и 30-те години Кемал Ататюрк демонстрира пантюркизма, вместо това насърчава турския национализъм в Турция. По време на Втората световна война възраждането на панславизма по времето на Йосиф Сталин и руската заплаха за турската автономия доведоха до обновен, макар и лек интерес сред панатуркизма сред някои турци. Искането за федерация на турските държави продължи и след Втората световна война сред турскоговорящите ислямски народи в Съветския съюз.
Тази статия е последно преработена и актуализирана от Майкъл Рей, редактор.
