Зона за свободна търговия на Америка

Зона за свободна търговия на Америка (FTAA) , предложена зона за свободна търговия, обхващаща всички Америки. Преговорите за създаване на зоната за свободна търговия на Америка (FTAA) завършиха с неуспех, но държавите-страни не успяха да постигнат споразумение до крайния срок от 2005 г., който бяха определили. FTAA трябваше да включва всички страни от Северна Америка и Южна Америка и от Карибите с изключение на Куба.

Предложението за FTAA се корени в инициативата Enterprise for the Americas, обявена от американския президент Джордж Х. У. Буш през 1990 г. След подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) през 1992 г., по-ранното предложение беше подновено под егидата на администрацията на президента Бил Клинтън на срещата на върха на Америка през 1994 г. в Маями. До 1998 г. подготвителната работа беше завършена и официалните преговори започнаха. Преговорите за FTAA бяха проведени при договорена структура и график. По-ранните фази на преговорите за FTAA се проведоха на седем министерски срещи между 1998 и 2002 г. и изготвиха три проекта за предложения. Последното предложение съдържа разпоредби относно достъпа до пазара, земеделски субсидии, инвестиции, антидъмпингови мерки, политика на конкуренция, интелектуална собственост, уреждане на спорове,държавни поръчки и услуги. Крайната очаквана фаза на преговорите беше поставена под съпредседателството на Бразилия и САЩ през ноември 2002 г. с оглед приключване на всички преговори до 1 януари 2005 г. и изпълнение на споразумението не по-късно от декември 2005 г.

Крайният срок от януари обаче изтече, без споразумението да бъде завършено. Основен препъни камък в преговорите беше неодобрението от страна на латиноамериканските страни на местни субсидии от правителството на САЩ, особено в селскостопанския сектор. Освен това страните от Латинска Америка бяха по-малко склонни от Съединените щати да разширят споразумението отвъд въпросите за достъпа до пазара, за да включат правила относно търговията с услуги и интелектуална собственост. След 2002 г. лявоцентристките правителства в Бразилия и Аржентина, между другото, увеличиха съпротивата срещу САЩ по време на преговорите и допълнително допринесоха за безизходицата.