Хусит , който и да е от последователите на бохемския религиозен реформатор Ян Хус, който беше осъден от Констанския съвет (1414–18) и изгорен на клада. След смъртта му през 1415 г. много бохемски рицари и благородници публикуват официален протест и предлагат закрила на преследваните заради вярата си. Главните поддръжници на движението бяха Якоубек от Стрибро (починал 1429 г.), наследник на Хус като проповедник в параклиса във Витлеем в Прага; Вацлав Коранда, лидер на таборитите (крайните хусити, наречени на Табор, тяхната крепост, южно от Прага); и Ян Желевски, който организира екстремната партия за реформи в Прага.
Викторина Световни организации: Факт или измислица? Комунистическите страни не могат да се присъединят към ООН.Хуситите скъсали с Рим, като използвали чешка литургия и дали се причастявали на миряните под формата на хляб и вино. (Учението, подкрепящо това, се нарича утраквизъм, а по-умерените хусити - утраквисти.)
При цар Вацлав (Вацлав) IV от Бохемия движението се разпространява широко. През 1419 г. обаче той умира и е наследен от озлобен враг на хуситите, неговият полубрат Сигизмунд, крал на римляните и на Унгария. Хуситите щяха да признаят Сигизмунд, ако той прие Четирите статии от Прага, които Якубек формулира: (1) свобода на проповедта; (2) причастие и в двата вида; (3) бедност на духовенството и отчуждаване на църковни имоти; (4) наказание на прословути грешници. През 1420 г. обаче Сигизмунд, който не успял да се сдобие с Прага, публикува була на папа Мартин V, прокламиращ кръстоносен поход срещу хуситите. Хуситският съюз, който включва общините в Прага и други градове и главната военна сила на Бохемия, сваля от власт Сигизмунд и отблъсква две кръстоносни атаки срещу Прага.Различни кръстоносни походи и битки срещу хуситите се провалят през следващите няколко години. През 1427 г. хуситите, водени от Прокоп Холи, започват по-революционна, а не отбранителна политическа програма. Папа Мартин V организира нов кръстоносен поход срещу тях, но не доживява да бъде решаващо победен от хуситите през 1431 г.
Мирните преговори започват през 1431 г., когато Базелският събор на Римокатолическата църква се съгласява да преговаря с хуситите на равна основа, което папа Мартин V отказва да направи. Хуситска делегация прекарва три месеца в Базел през 1433 г., обсъждайки четирите статии в Прага. След това Съветът изпраща мисия в Прага, която дава общност и на двата вида на хуситите. Тази субсидия разделя хуситите, тъй като утраквистите са готови да сключат мир при тези условия, но таборитите не. След това утраквисти и католици обединиха сили, за да победят таборитите в битка при Липани през 1434 г., която сложи край на влиянието на таборитите.
След това утраквистките хусити възобновяват мирните преговори и през юли 1436 г. получават мирен договор (Договора от Иглау), който осигурява всички основни печалби от войната: общение и от двата вида, отчуждаване на църковни земи (което нарушава икономическата мощ на Римокатолическата църква в Бохемия) и независима бохемска католическа църква под ръководството на Ян Рокикана като избран неин архиепископ. Въпреки че връзката с Римокатолическата църква продължава, църквата на утраквистките хусити преживява разкола и периодични гонения до ок. 1620 г., когато окончателно е погълнат от римокатолиците.
В средата на 15-ти век движението Unitas Fratrum (Единство на братята) започва в Бохемия сред някои от хуситите и създава собствена независима организация през 1467 г. По време на Реформацията Unitas Fratrum е в контакт с лутерански и реформирани протестанти. В крайна сметка обаче бохемският и моравският протестантизъм е потушен и римокатолическата контрареформация е победител след 1620 г., когато протестантските барони са победени в битката при Бялата планина по време на тридесетгодишната война.
Останките от Unitas Fratrum обаче остават и през 1722 г. група от тях избягват от Моравия и се установяват в имението на граф Николаус Лудвиг фон Зинцендорф в Саксония. Следват редица изгнаници от Моравия и Бохемия и те формират общността на Хернхут, където са организирани като Моравската църква. Съществува и известна приемственост с чешкия протестантизъм от 20-ти век.
Тази статия е последно преработена и актуализирана от Алисън Елдридж, дигитален диспечер на съдържанието.
