Разпределение

Разпределението , наричано още икономика , в християнското църковно право, действието на компетентен орган при освобождаване от стриктното прилагане на закон. То може да бъде изпреварващо или ретроспективно.

Икономията е терминът, който обикновено се използва в източните православни църкви за този тип действия. Църквата се стреми към спасението на душите и когато това е по-вероятно да бъде постигнато чрез отпускане на правило, а не чрез стриктно спазване на него, икономията позволява отпускането. С типичната православна еластичност никой канон не определя границите или използването на икономиката, въпреки че се различават определени широки принципи. По този начин противоречането на фундаменталната догма е допустимо, когато това благоприятства по-голямото благо на църквата и спасението на душите. Липсва точност и по отношение на лицата, които могат да упражняват икономия. Всички епископи го упражняват сами по себе си, а не чрез делегиране; но те трябва да вземат предвид възгледите на епископските синоди, които сами упражняват икономия,макар и само след консултация с епископа на областта, в рамките на която трябва да се упражнява. И над епископа, и над синода е генералният съвет, който има властта да упражнява собствена икономия и може да отмени решенията на синодите и епископите. Под епископа е свещеникът, който упражнява икономия в ежедневните въпроси, но чиято власт му е делегирана от епископа.

Западнохристиянските църкви са разработили правила по отношение на разпределението с много по-голяма точност и, в Римокатолическата църква, с някои подробности. Първоначално се смяташе, че само общото благо на църквата като цяло оправдава предоставянето на раздаване и че само лицето или тялото, които са създали законите, независимо дали е папа, синод или епископ, могат да се откажат от тях. С развитието на каноничното право и нарастването на силата на папството обаче се приема, че крайната раздаваща сила се намира в папата, макар че тя може да бъде делегирана от него на подчинени лица и тела. Полето, върху което може да действа разпределението, беше значително разширено, тъй като преди това божественият закон и природният закон бяха извън обхвата на разпределящата сила,постепенно се стигна до мнението, че юрисдикцията на папата, макар и да не може да отмени божествения или природния закон, все пак може да се откаже от задълженията, наложени от тях, и от последиците от тях в конкретни случаи, макар и само там, където крайната цел на такива закони е била по този начин не се осуети.

Постепенно раздаването се отпускаше единствено в полза на отделни лица, независимо дали може да се каже, че цялата църква се облагодетелства по този начин, и убеждението, че такива отпускания се отпускат твърде често и с цел финансова печалба, е фактор, допринасящ за движението, което води към протестантската реформация. Трентският събор (1545–63) се опита да се предпази от злоупотреби, но остави непокътната папската власт, а римокатолическата система на разпределение днес е по същество същата като тази, развита до края на Средновековието. Докато властта, която има правомощията да законодателства, може да се откаже от собственото си законодателство, така може и неговият началник; и властта на подчинения орган може да бъде ограничена от висшия орган. Крайната власт се намира в папата.

В Англия Реформацията, вдъхновена отчасти от отказа на папата да предостави на Хенри VIII отмяна на по-ранен режим, който позволи брака му с Екатерина Арагонска, сложи край на папската власт в тази и всички други сфери на предишната юрисдикция. Необходимостта от разпределителна власт обаче беше призната и закон от 1534 г. запази правомощията на епископите и предостави на архиепископа на Кентърбъри силата на разпределение, упражнявано преди това от папата, подчинено в по-важните случаи на кралско потвърждение. Тези разпоредби обаче остават до голяма степен мъртво писмо, като вследствие на това липсва каквато и да било подредена, практична система за разпределение в Английската църква. Същото важи и за различните протестантски църкви,никой от тях няма толкова сложна система от закони, колкото Римокатолическата църква.