Константинополска Вселенска патриаршия

Вселенска константинополска патриаршия , почетен примат на източноправославните автокефални или църковно независими църкви; известен е още като „икуменическата патриаршия“ или „римска“ патриаршия (на турски: Rum patriarkhanesi ).

Според една легенда от края на 4 век епископията на Византия е основана от св. Андрей, а неговият ученик Стахис става първият епископ (около 38–54 г.). Скоро след като Константин Велики прехвърля столицата на Римската империя от Рим във Византия (330 г.), преименуван на Константинопол и Нов Рим, епископията му е издигната в архиепископия. Митрополитът на Хераклея Перинт, на когото Византия преди е била подчинена, сега попада под юрисдикцията на Константинопол. През 381 г. първият Константинополски събор признава, че епископът на Константинопол, „сега Новият Рим“, има права, равни на тези на епископа на Рим. Халкидонският събор (451 г.) го ратифицира и възлага на неговата юрисдикция голяма площ на Балканите и Мала Азия.През 6-ти век официалната титла на епископа става „архиепископ на Константинопол, Нов Рим и вселенски патриарх“. Успешните териториални завоевания на мюсюлманите, започнати през 7 век, спомогнаха за увеличаване на духовната сила на икуменическата патриаршия; Източните патриарси на завладени престоли често са били принуждавани да бъдат заточени в столицата, където техните наследници в продължение на дълъг период са били избирани от вселенския патриарх.

От Константинопол византийското православно християнство се разпространява в по-голямата част от Източна Европа, т.е. в България, Сърбия, Румъния и Русия. Като лидер на източното християнство, константинополският патриарх представлява ясно предизвикателство към универсалистките претенции на Рим. През 867 г. патриарх Фотий обвини папа Николай I в узурпация в България, но се случи помирение с наследника на Николай Йоан VIII през 879–880 г. Друга конфронтация между двете църкви се случва през 1054 г. и едва през 1964 г. вселенският патриарх (тогава Атинагора I) и папата (Павел VI) се прегръщат.

След превземането на Константинопол от латинците в Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.), икуменическата патриаршия е прехвърлена в Никея (1206 г.), но император Михаил VIII Палеолог го възстановява в Константинопол, когато си връща града през 1261 г. Когато градът пада на Турци през 1453 г., ставайки столица на мюсюлманската Османска империя, османското правителство признава вселенския патриарх Генадий II за етнарх на покорените православни народи, с повишена власт върху териториите на източните патриаршии и над балканските страни, както и по-далеч.

Тази сила започва дълъг упадък, когато Йеремия II обявява Московския патриархат за автокефална (1593 г.); националните църкви в Гърция (1833), Румъния (1865), Сърбия (1879), България (1870) и Албания (1937) стават на свой ред автокефални. Броят на епархиите, подчинени на Константинопол, е допълнително намален през 1922 г., когато около 1 500 000 гръцки жители в Мала Азия и Тракия са били прогонени през Егейско море от турците, оставяйки малко християни в Мала Азия.

Територията, пряко подчинена на патриарха и неговия синод в Турция, е ограничена до самата Константинополска архиепархия, с четири крайградски епархии Халкидон, Теркос, Бююкада и островите Гьокчеада и Бозджаада. В Гърция патриархът все още има номинална юрисдикция над монашеската държава Mt. Атон, манастирът на св. Йоан Евангелист на Патмос, няколко епархии в Северна Гърция, четири епископии в Додеканези и автономната църква на Крит. Гръцките архиепископии и митрополии в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия, както и автономната църква на Финландия също са зависими от константинополския патриарх.

От 1586 г. патриаршията се намира във Фанар, северната част на Истанбул (бивш Константинопол), като е загубила както своята катедрала Света София, така и историческия си квартал за мюсюлманите. Малката църква "Свети Георги" служи като катедрала за патриарха, който трябва да е местен турски гражданин, избран от синода на митрополитите. Турското правителство счита патриаршията като обслужваща религиозните нужди на гърците само в Истанбул. Напрежението между Гърция и Турция заради Кипър затрудни положението на патриаршията в Турция.

Тази статия беше последно преработена и актуализирана от Laura Etheredge, помощник редактор.