Анализ на разходите и ползите при правителственото планиране и бюджетиране, опит за измерване на социалните ползи от предложения проект в парично изражение и сравняването им с неговите разходи. Процедурата, която е еквивалентна на бизнес практиката на анализа на бюджета на разходите, е предложена за първи път през 1844 г. от френския инженер A.-J.-E.-J. Дюпюи. Той не се прилага сериозно до Закона за контрол на наводненията от 1936 г., който изисква ползите от проектите за контрол на наводненията да надвишават разходите си.
Прочетете повече по тази тема Правителствена икономическа политика: Анализ на разходите и ползите След като бъдат взети решения за това как ограниченият национален бюджет трябва да бъде разделен между различни групи дейности или дори преди ... Съотношението разходи-ползи се определя чрез разделяне на прогнозираните ползи от програмата на прогнозираните разходи. Като цяло програма с високо съотношение полза-цена ще има приоритет пред останалите с по-ниски съотношения. Определянето на това съотношение обаче е трудна задача поради широкия набор от променливи. Трябва да се вземат предвид както количествените, така и качествените фактори, особено при работа със социални програми. Например паричната стойност на предполагаемите ползи от дадена програма може да бъде косвена, нематериална или прогнозирана далеч в бъдещето. Факторът време трябва да се има предвид при изчисляването на разходите, особено при дългосрочното планиране. Променливите лихвени проценти, обвързването на средствата и нарушаването на нормалния паричен поток трябва да бъдат фактори в анализа, ако трябва да се определи точно съотношение разходи-ползи.
От 60-те години насам анализи на разходите и ползите се използват във всички аспекти на държавното планиране и бюджетиране, от програми, които могат да бъдат анализирани с доста висока степен на точност, като водоснабдителни съоръжения, до програми, които включват голяма степен на субективни данни, като като военни разходи. Критиците на анализа на разходите и ползите твърдят, че намаляването на всички ползи до парично изражение е невъзможно и че количественият икономически стандарт е неподходящ за вземането на политически решения.
