Mʾzabite , изписва се също Mozabite, наричан още Mʾzab , или Beni Mʾzab , член на берберски народ, който обитава оазисите Mʾzab в южната част на Алжир. Членовете на подсекта Ibā ofīyah на мюсюлманската секта Khārijite, Mʾzabites са потомци на последователите на Ibāḍī на ʿAbd ar-Raḥmān ibn Rustam, които са били изгонени от Тиарет (сега Tagdempt) и са се приютили (вероятно през 9-ти век) в пустинята. Според традицията те са пристигнали в Седрата, близо до днешна Уаргла, през 911 г., а век по-късно, като са избрали от съображения за защита най-негостоприемния регион, който са могли да намерят, те са се установили по протежение на Вади Музаб, като първото им селище е Ел-Атеуф, приблизително през 1010г.
Формата на Ислам, практикувана от Мзабитите, е изключително строга, егалитарна и сепаратистка. Никой не-Ibāḍī не е допуснат в джамия Mʾzabite. Кодексът на морала е строг, а стандартите за религиозна чистота са високи. Поради тази причина Mʾzabites не се женят извън своята секта и вследствие на това те са физически доста еднородни, като са склонни да бъдат ниски и дебели и да имат късо, широко лице. Жените са силно забулени и никога не напускат общността. Мъжете обаче се срещат в цял Алжир, управляват малък бизнес, често хранителни стоки, но периодично се връщат в оазиса. Mʾzabites произвеждат различни занаяти, включително керамика, месингови изделия, бижута и килими; има фестивал на килимите през пролетта.
Огромна палмова горичка, резултат от усъвършенствани методи на отглеждане, осигурява работа на населението между май и декември. Научните подходи за разпределение на водата (съгласно строг и сложен кодекс) и изграждането на язовири са ефективно извършени, а буйността на градините Mʾzab е легендарна.
